Слабина
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка свидна - майка и дете,
в очите - пламъци неземни скрила,
душите им, прегънала на две.
И всяка закодирала е обич,
най-чистата, единствена в света,
в която и смъртта не ще наложи
забравата. Там властва любовта.
След век дори, по-силна ще живее.
Щастието пак ще се роди
с приспивна песен, в майчина утроба
или чрез ангел блеснал сред звезди.
Та вечно да напомня, че я има
онази болка - святата тъга,
останала за тях неповторима.
От Бог дарена сила. Слабина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
