22.03.2008 г., 9:16 ч.

Слабост 

  Поезия
446 0 4

Слабост

 

Термометърът сочи 38 градуса.

Колко малко звучи, но колко променя.

Той, някога силният, с ироничната усмивка.

Онзи, който пред света застана и се засмя,

сега тъне безпомощен в мрак и самота,

протягащ ръка към нищото с копнеж

приятел да се открие, ръка да му даде.

И когато нощта е тиха, и той е сам,

да усети две ръце да го прегръщат

и шепнешком думи да се проронят:

„Всичко е наред, утрото ще дойде за теб.”

Когато си безпомощен в тъмнината,

копнеж по близост се ражда на мига.

Дори ако сърцето е от камък студен.

Защото и звярът зъл крие добро сърце

и скришом копнее за сродна душа.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??