Слабост
Термометърът сочи 38 градуса.
Колко малко звучи, но колко променя.
Той, някога силният, с ироничната усмивка.
Онзи, който пред света застана и се засмя,
сега тъне безпомощен в мрак и самота,
протягащ ръка към нищото с копнеж
приятел да се открие, ръка да му даде.
И когато нощта е тиха, и той е сам,
да усети две ръце да го прегръщат
и шепнешком думи да се проронят:
„Всичко е наред, утрото ще дойде за теб.”
Когато си безпомощен в тъмнината,
копнеж по близост се ражда на мига.
Дори ако сърцето е от камък студен.
Защото и звярът зъл крие добро сърце
и скришом копнее за сродна душа.
© Диляна Неделчева Все права защищены