bojenski (Иван Иванов)
266 2718
12.11.2010 г., 14:55 ч.

Слабост 

  Поезия » Бели стихове
592 0 5

Ограбиха ме... лесно бях спечелил.

Измамиха ме... нека - щом съм позволил.

Обичаха ме... а сега не ме обичат -

сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.

Раняваха ме... нека ме раняват,

трябвa да съм много, много жалък.

Какво ли с мен не сториха

и аз на тях,

та затова на всички им прощавам.

 

Щом чакам щъркела за щастие,

щом чакам кукувицата да ме закука,

за да съм богат и здрав.

Щом тръгвам сутрин само с левия си крак

и черна котка там, на моя път, тъй силно мразя.

Тогава истината ще изкажа:

- Да, аз съм като много хора слаб,

но трябва сили да намеря за да живея. 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??