Слабост
Ограбиха ме... лесно бях спечелил.
Измамиха ме... нека - щом съм позволил.
Обичаха ме... а сега не ме обичат -
сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.
Раняваха ме... нека ме раняват,
трябвa да съм много, много жалък.
Какво ли с мен не сториха
и аз на тях,
та затова на всички им прощавам.
Щом чакам щъркела за щастие,
щом чакам кукувицата да ме закука,
за да съм богат и здрав.
Щом тръгвам сутрин само с левия си крак
и черна котка там, на моя път, тъй силно мразя.
Тогава истината ще изкажа:
- Да, аз съм като много хора слаб,
но трябва сили да намеря за да живея.
© Иван Иванов All rights reserved.
