3.06.2010 г., 16:15

Слабост

610 0 0

Слабост имам в гърдите,
слаби са и коленете - изтъркани;
ръцете - сухи клонки,
очите - грозни, в черно, с черно.
Мисълта сама си досажда
и се изхабява.
Слабост - това ли имам само?
Не, и друго имах.
Глава до мойто рамо...
поглед с вяра, с грях...

Кой каза и кой повярва
че статуквото не ще се промени?
Погледът познат - къде е?
Кога станах толкова кален?
Къде отидох, къде ме запрати?

А след презрения поглед,
малко след чувството за мекотело,
малко по-късно, не веднага -
слабост постепенно, бавно
дойде и сигурно остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...