Слабост имам в гърдите,
слаби са и коленете - изтъркани;
ръцете - сухи клонки,
очите - грозни, в черно, с черно.
Мисълта сама си досажда
и се изхабява.
Слабост - това ли имам само?
Не, и друго имах.
Глава до мойто рамо...
поглед с вяра, с грях...

Кой каза и кой повярва
че статуквото не ще се промени?
Погледът познат - къде е?
Кога станах толкова кален?
Къде отидох, къде ме запрати?

А след презрения поглед,
малко след чувството за мекотело,
малко по-късно, не веднага -
слабост постепенно, бавно
дойде и сигурно остана.