Слабостта на силните мъже
Искам да те нарисувам
такава, каквато си, неотразима,
силна в светлосенките на молива,
но и като белотата на листа ранима.
Такава, каквато си, каквато си вътре!
Там, където криеш тайните на жена
с цветовете на всички палитри,
там, където рисуваш с душа.
Но имам ли таланта, тази способност?
Опитите ми са лутане на слепец в пъстротата ти...
Как искам да вникна във всяка подробност,
но тъй е богата душата ти...
Прости ми! Не мога докрай да разкрия
дори и частица от тази загадка -
Мъжката сила е слаба пред вечната женска магия!
Какво говоря - сразени сме дори и от усмивка сладка...
27.12 2018.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
