12.02.2014 г., 15:57  

Сладки

2K 0 6

 

 

       Сладки

 

 

Без да искам към теб се отправям

и билет пак за двама купувам.

Но във сладкото бъдеще, знаем ли,

кой, кога, от кого е поканен?

 

Точно колко са сладки сладкишите,

колко, точно, бонбона ни трябват,

за да можем горчивото минало

да залъжем с парченцето щастие?

 

Точно толкова сладки са малките

подредени парченца интимност,

сиропирани със сладострастие,

попрегорели отдолу с годините.

 

 

         +  +  +

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огрян Орешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....