Без да искам към теб се отправям
и билет пак за двама купувам.
Но във сладкото бъдеще, знаем ли,
кой, кога, от кого е поканен?
Точно колко са сладки сладкишите,
колко, точно, бонбона ни трябват,
за да можем горчивото минало
да залъжем с парченцето щастие?
Точно толкова сладки са малките
подредени парченца интимност,
сиропирани със сладострастие,
попрегорели отдолу с годините.
+ + +
© Огрян Орешников All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сега разбрах