Без да искам към теб се отправям
и билет пак за двама купувам.
Но във сладкото бъдеще, знаем ли,
кой, кога, от кого е поканен?
Точно колко са сладки сладкишите,
колко, точно, бонбона ни трябват,
за да можем горчивото минало
да залъжем с парченцето щастие?
Точно толкова сладки са малките
подредени парченца интимност,
сиропирани със сладострастие,
попрегорели отдолу с годините.
+ + +
© Огрян Орешников All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сега разбрах