Сладко и солено

Когато си от себе си далече,

когато изоставено е всичко,

когато не усещаш болка вече,

когато е сърцето ти самичко.

Когато няма пред теб посоки,

когато хоризонтът е изгубен,

когато си между стени високи,

когато си в тъмнината влюбен.

Тогава само ще почувстваш,

наоколо, че всичко силно свети.

Тогава можеш да съчувстваш,

на други, от отчаяние превзети.

Тогава си в центъра на свободата,

носиш я в сърцето си смирено.

Тогава не проклинаш ти съдбата,

поднесла ти и сладко, и солено.

Солта не хвърляй от живота свой,

сладкото едно тогава е отрова.

Сладострастието е винаги застой -

опиянение, вместо радост нова.

От сол висока кула ти си направи,

горчивините тежки нека са основи.

Качи се на върха и кой си забрави,

от върха ще паднат тежките окови.