Mar 13, 2025, 7:36 AM

Сладко и солено

  Poetry
288 1 0

Когато си от себе си далече,

когато изоставено е всичко,

когато не усещаш болка вече,

когато е сърцето ти самичко.

 

Когато няма пред теб посоки,

когато хоризонтът е изгубен,

когато си между стени високи,

когато си в тъмнината влюбен.

 

Тогава само ще почувстваш,

наоколо, че всичко силно свети.

Тогава можеш да съчувстваш,

на други, от отчаяние превзети.

 

Тогава си в центъра на свободата,

носиш я в сърцето си смирено.

Тогава не проклинаш ти съдбата,

поднесла ти и сладко, и солено.

 

Солта не хвърляй от живота свой,

сладкото едно тогава е отрова.

Сладострастието е винаги застой -

опиянение, вместо радост нова.

 

От сол висока кула ти си направи,

горчивините тежки нека са основи.

Качи се на върха и кой си забрави,

от върха ще паднат тежките окови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...