13 мар. 2025 г., 07:36

Сладко и солено

290 1 0

Когато си от себе си далече,

когато изоставено е всичко,

когато не усещаш болка вече,

когато е сърцето ти самичко.

 

Когато няма пред теб посоки,

когато хоризонтът е изгубен,

когато си между стени високи,

когато си в тъмнината влюбен.

 

Тогава само ще почувстваш,

наоколо, че всичко силно свети.

Тогава можеш да съчувстваш,

на други, от отчаяние превзети.

 

Тогава си в центъра на свободата,

носиш я в сърцето си смирено.

Тогава не проклинаш ти съдбата,

поднесла ти и сладко, и солено.

 

Солта не хвърляй от живота свой,

сладкото едно тогава е отрова.

Сладострастието е винаги застой -

опиянение, вместо радост нова.

 

От сол висока кула ти си направи,

горчивините тежки нека са основи.

Качи се на върха и кой си забрави,

от върха ще паднат тежките окови.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...