6.02.2013 г., 7:58

Сладкото страдание ЛЮБОВ

963 0 0

Останах аз без сили,

останах без душа,

обичам те безумно -

казвам ти сега.

Обладай ме бурно,

както никой досега.

Обичам те безумно,

шепне моята душа.

Ти си като бурен огън,

като сън.

Появи се като ангел,

но от моя поглед ти се скри.

Прикова ме с окови

и със сърцето ми какво стори??

Ти си като ярък лъч,

а може би мечта.

Повярвах ти!!! Защо???

Глупачка оказах се сега.

Продължих напред с нови сили

и гордо вдигната глава.

Справих се с това сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...