Останах аз без сили,
останах без душа,
обичам те безумно -
казвам ти сега.
Обладай ме бурно,
както никой досега.
Обичам те безумно,
шепне моята душа.
Ти си като бурен огън,
като сън.
Появи се като ангел,
но от моя поглед ти се скри.
Прикова ме с окови
и със сърцето ми какво стори??
Ти си като ярък лъч,
а може би мечта.
Повярвах ти!!! Защо???
Глупачка оказах се сега.
Продължих напред с нови сили
и гордо вдигната глава.
Справих се с това сама...
© Гергана Ганчева Всички права запазени