Сладнеещ Гроздобер
Под слънцето във падналите сенки
лозята се оплискваха - лениво.
Берачите изтръгваха ги нежно -
картина на движение красиво.
Залепяха им пръстите в зелено,
от младост се пробуждаха зърната,
насладата, от захар разделена,
се впиваше със жълто във душата.
Обвивката придаваше цвета им,
но сокът с топлината ги изпълни
и мирисът на вино ги обгърна,
във дъбовите бъчви пак ги хвърли.
А здрачът вече падаше в избата,
на стари маси - съхнещи внезапно,
работниците весело се смяха,
умората сладнееше в приятно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
