Sep 4, 2008, 2:23 PM

Сладнеещ Гроздобер

  Poetry
947 0 10

 Под слънцето във падналите сенки

лозята се  оплискваха - лениво.

Берачите  изтръгваха ги нежно -

картина  на движение красиво.

 

Залепяха им пръстите  в зелено,

от младост се пробуждаха зърната,

насладата, от захар разделена,

се  впиваше със жълто във душата.

 

Обвивката придаваше цвета им,

но сокът с топлината ги изпълни 

и мирисът на вино ги обгърна,

 във дъбовите бъчви пак ги хвърли.

 

 А здрачът вече падаше в избата,

на  стари маси - съхнещи внезапно,

  работниците весело се смяха,

умората сладнееше в приятно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми много
  • интересно
  • тук какви дебати само са ставали... ехее... всеки може да сгреши, но като цяло на мен пък стихото ми харесва...

  • Господи, слез и си прибери версиите!!! (споменавам името Му НЕ напразно)
  • съжалявам, изтрих си коментара без да искам.
    ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО, ДИМИТЪР ДИМЧЕВ!
    Преди минути произведението ти беше в "редактирани", където ти ПОПРАВИХ ВСИЧКИ (достатъчно много, за да ти се върне произведението да си го оправиш) правописни, граматически и пунктуационни ГРЕШКИ! И ако ти си сляп, то хората не са - виж коментарите на vitaniya (Витания ) и megi_al (Меги Алексиева) и времето на коментиране!!! И престани да занимаваш целия сайт с прекрасТните си положителни и не толкова изцепки! Оттук насетне аз, лично, няма да публикувам нито едно твое произведение!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...