Sep 4, 2008, 2:23 PM

Сладнеещ Гроздобер

  Poetry
944 0 10

 Под слънцето във падналите сенки

лозята се  оплискваха - лениво.

Берачите  изтръгваха ги нежно -

картина  на движение красиво.

 

Залепяха им пръстите  в зелено,

от младост се пробуждаха зърната,

насладата, от захар разделена,

се  впиваше със жълто във душата.

 

Обвивката придаваше цвета им,

но сокът с топлината ги изпълни 

и мирисът на вино ги обгърна,

 във дъбовите бъчви пак ги хвърли.

 

 А здрачът вече падаше в избата,

на  стари маси - съхнещи внезапно,

  работниците весело се смяха,

умората сладнееше в приятно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми много
  • интересно
  • тук какви дебати само са ставали... ехее... всеки може да сгреши, но като цяло на мен пък стихото ми харесва...

  • Господи, слез и си прибери версиите!!! (споменавам името Му НЕ напразно)
  • съжалявам, изтрих си коментара без да искам.
    ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО, ДИМИТЪР ДИМЧЕВ!
    Преди минути произведението ти беше в "редактирани", където ти ПОПРАВИХ ВСИЧКИ (достатъчно много, за да ти се върне произведението да си го оправиш) правописни, граматически и пунктуационни ГРЕШКИ! И ако ти си сляп, то хората не са - виж коментарите на vitaniya (Витания ) и megi_al (Меги Алексиева) и времето на коментиране!!! И престани да занимаваш целия сайт с прекрасТните си положителни и не толкова изцепки! Оттук насетне аз, лично, няма да публикувам нито едно твое произведение!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...