4 sept 2008, 14:23

Сладнеещ Гроздобер 

  Poesía
816 0 10

 Под слънцето във падналите сенки

лозята се  оплискваха - лениво.

Берачите  изтръгваха ги нежно -

картина  на движение красиво.

 

Залепяха им пръстите  в зелено,

от младост се пробуждаха зърната,

насладата, от захар разделена,

се  впиваше със жълто във душата.

 

Обвивката придаваше цвета им,

но сокът с топлината ги изпълни 

и мирисът на вино ги обгърна,

 във дъбовите бъчви пак ги хвърли.

 

 А здрачът вече падаше в избата,

на  стари маси - съхнещи внезапно,

  работниците весело се смяха,

умората сладнееше в приятно...

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много
  • интересно
  • тук какви дебати само са ставали... ехее... всеки може да сгреши, но като цяло на мен пък стихото ми харесва...

  • Господи, слез и си прибери версиите!!! (споменавам името Му НЕ напразно)
  • съжалявам, изтрих си коментара без да искам.
    ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО, ДИМИТЪР ДИМЧЕВ!
    Преди минути произведението ти беше в "редактирани", където ти ПОПРАВИХ ВСИЧКИ (достатъчно много, за да ти се върне произведението да си го оправиш) правописни, граматически и пунктуационни ГРЕШКИ! И ако ти си сляп, то хората не са - виж коментарите на vitaniya (Витания ) и megi_al (Меги Алексиева) и времето на коментиране!!! И престани да занимаваш целия сайт с прекрасТните си положителни и не толкова изцепки! Оттук насетне аз, лично, няма да публикувам нито едно твое произведение!!!
  • Чакай, чакай, чакай, чакай!!!!
    Защо всички в този сайт ги е подгонила някаква мания за, виждаш ли, някакво по специално негативно отношение на някого, към някого.
    Може би не е мястото на това, което ще кажа тук, но аджеба, хора, моля ви , спрете се!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Сайт за лично творчество. Нека да бъде такъв, и нека правим престоя си приятен. Това в което обвиняваш Мая, е меко казано нелепо. Нали се сещаш, че нито ти, нито аз, нито който и да е друг от тук сме тръни в очите й.

    Вервай ми, има много по лесни начини, за да се разправят с нас, ако го искаха. Ако бях на мястото им - щях да ги приложа поне стотици пъти досега.


    Този, който чете - не вижда. Ще го разбереш. И отчитай факта, че грешката понякога може да е в собствения ни телевизор, а не в антената на комшията...

    Жалко е, че се държим като недоебани госпожици. Без никакво извинение.
    От мен - това. Мога и още, но ... по -късно, подозирам, че ще се наложи.
  • "Обвивката придаваше цвета им,

    но сокът с топлината ги изпълни "-страхотно е!Мисля, че това е едно от най-колоритните ти произведения.
  • но сокът с толината ги изпълни - поправи си го
    и остави и тези, които те четат все пак да си кажат мнението
    Иначе всички от време на време си харесваме "творенията", вервай ми!
    Поздрав!
  • Забравих да уточня че го писах след като цял ден се наложи да помагам на баба ми в брането на гроздето...а после съзнанието ми беше наситено с приказки за вино от стари "разбирачи" ...весело беше и после не бе лош и резултата...а именно този стих.
  • Просто съм за пореден път съм без думи...прекрасен си!!!
Propuestas
: ??:??