Не обичах дълго време.
Бях забравил какво е
да носиш това трудно бреме,
да шепнеш само едно име.

Ти ме накара да изпитам
тази болка силна, страстна.
В съня си да скитам
и теб да видя пак - прекрасна.

Там, в този така сладък сън,
ние сме двама и вървим
към разпаленения огън,
,,Обичам Те"  мълвим.

Любовта ни е тъй красива,
страстна, сладка и бодлива.
Държа те силно за ръка,
за да не изпитам огромната мъка,
която в живота срещам
и всеки ден усещам.

Телата ни - впити са в едно
прозрачно и кристално
синьо-бяло ледено кълбо.
Но това не е реално!

Ти ме прегръщаш силно,
нежно с устни ме целуваш.
Вали дъжд обилно,
но ти не се страхуваш.

Силен звук се чу в далечината,
отворих очи и обърна се земята.
Събудих се аз от тишината
и видях телефона на земята.

От теб бе останал
само споменът блед
от целувката ти кратка,
сторила ми се като век.