RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
26.07.2018 г., 19:26 ч.

Сламена жена 

  Поезия
582 1 4

СЛАМЕНА ЖЕНА

Росица Чакърова

 

Безмълвно, бездиханно и безсмислено...
На поглед пръв - смущаваш вечността,
която знае, че сме я измислили,
тъй, както съчинихме любовта.
Тъй, както съчинихме си страдания
и болки причинявахме си смело.
Виняхме времето за дългите мълчания
и бавно приближавахме предела
на нищото, измамно привлекателно,
упойващо със силата на дрога...
Докато срещна него - Непознатия,
без който вече нито ден не мога.

 

Красив е... като бор, посипан с бяло, 

огъван в нечовешки урагани.
До теб изглеждам странно разцъфтяла,
закичена с огЪрлици от рани...
А пламъкът мъжди в далечината
напук на недоспалата луна.
Навън е чуждо, но горещо лято,
и аз съм твоя, сламена жена...

 

 

Лондон, 25/07/2018  00:11

 

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??