Сламена жена
СЛАМЕНА ЖЕНА
Росица Чакърова
Безмълвно, бездиханно и безсмислено...
На поглед пръв - смущаваш вечността,
която знае, че сме я измислили,
тъй, както съчинихме любовта.
Тъй, както съчинихме си страдания
и болки причинявахме си смело.
Виняхме времето за дългите мълчания
и бавно приближавахме предела
на нищото, измамно привлекателно,
упойващо със силата на дрога...
Докато срещна него - Непознатия,
без който вече нито ден не мога.
Красив е... като бор, посипан с бяло,
огъван в нечовешки урагани.
До теб изглеждам странно разцъфтяла,
закичена с огЪрлици от рани...
А пламъкът мъжди в далечината
напук на недоспалата луна.
Навън е чуждо, но горещо лято,
и аз съм твоя, сламена жена...
Лондон, 25/07/2018 00:11
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
