5.12.2019 г., 22:12 ч.  

Слава - I – IV 

  Поезия » Философска, Оди и поеми, Авторска песен
1152 8 3

           I. Над четвърт век

 

Над четвърт век те гонех, моя слава –

без сън, без отдих – цели дни и нощи;

ти бягаше надменна величава,

по сборове и срещи с важни гости!

 

Накичена с бижута, с модни дрехи –

престижа ти сред власти процъфтява,

а аз оставах беден, без успехи –

с надеждата душата утешавах.

 

Повярвал бях, богатство ще постигна –

на славата облъчен с ореола...

Заложих всичко... най после пристигна,

но Боже мой, ти беше боса, гола...

 

Наметната със мантия от книга –

за твоята надменност ти прощавам...

Посрещнах те със стръкче комунига,

със хляб и сол. И стих ти посвещавам.

 

Дойде при мене млада светска дама,

в нечакан ден, по собствена повеля;

Жена да имах – стигаше за двама,

готов бях тебе с нея да споделя!

 

Неканена, свенлива, мълчалива –

пристигна ти при мене с тихи стъпки.

Погледнах те, все тъй си ти красива,

в сърцето ми пораждаш нежни тръпки...

 

9 – 15 февруари 2003

 

              (следва)

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??