Слава - I – IV
I. Над четвърт век
Над четвърт век те гонех, моя слава –
без сън, без отдих – цели дни и нощи;
ти бягаше надменна величава,
по сборове и срещи с важни гости!
Накичена с бижута, с модни дрехи –
престижа ти сред власти процъфтява,
а аз оставах беден, без успехи –
с надеждата душата утешавах.
Повярвал бях, богатство ще постигна –
на славата облъчен с ореола...
Заложих всичко... най после пристигна,
но Боже мой, ти беше боса, гола...
Наметната със мантия от книга –
за твоята надменност ти прощавам...
Посрещнах те със стръкче комунига,
със хляб и сол. И стих ти посвещавам.
Дойде при мене млада светска дама,
в нечакан ден, по собствена повеля;
Жена да имах – стигаше за двама,
готов бях тебе с нея да споделя!
Неканена, свенлива, мълчалива –
пристигна ти при мене с тихи стъпки.
Погледнах те, все тъй си ти красива,
в сърцето ми пораждаш нежни тръпки...
9 – 15 февруари 2003
(следва)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
