Слава ви навеки, Капитани!
От възторг тя бе опиянена –
беше сбрала двете свои части.
Нашата родина наранена,
чакаща си първото причастие.
Но дойде ноември, с дръзка ярост
сърбите нахлуха вероломно.
Жадни да погубят тая младост,
следваща мечтите си изконни.
Взимат Цариброд, минават Врабча,
настървени към Софийско по́ле.
Ала нашите без страх ги сграбчват –
в Сливница и Драгоман е боя.
Няма милост, трябва да се брани –
всяка педя е със кръв пропита.
Тъкмо въздух взе от Боздугана*
и душата пак във бой полита.
Слава, млади български дружини
с капитани, там отпред – начело.
Хълмовете тъй са несломими,
щом в гърдите бие сърце смело!
* Османската империя
15.06.21, Д.Таков
Посветено на смелите Български войски, удържали позициите при Сливница и Драгоман по време на Сръбско-българската война (2 – 16 ноември 1885)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
