15 jun 2021, 11:55

Слава ви навеки, Капитани!

  Poesía
525 2 6

От възторг тя бе опиянена –

беше сбрала двете свои части.

Нашата родина наранена,

чакаща си първото причастие.

 

Но дойде ноември, с дръзка ярост

сърбите нахлуха вероломно.

Жадни да погубят тая младост,

следваща мечтите си изконни.

 

Взимат Цариброд, минават Врабча,

настървени към Софийско по́ле.

Ала нашите без страх ги сграбчват –

в Сливница и Драгоман е боя.

 

Няма милост, трябва да се брани –

всяка педя е със кръв пропита.

Тъкмо въздух взе от Боздугана*

и душата пак във бой полита.

 

Слава, млади български дружини

с капитани, там отпред – начело.

Хълмовете тъй са несломими,

щом в гърдите бие сърце смело!

 

* Османската империя

 

15.06.21, Д.Таков

Посветено на смелите Български войски, удържали позициите при Сливница и Драгоман по време на Сръбско-българската война (2 – 16 ноември 1885)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, героите го заслужават, Милена, Ели! Поздрави!
  • Вечна слава на героите при Сливница и Драгоман! Браво, Дани!
  • Браво, Дани за патриотичния стих!

    "Да чуят моми и момци
    по сборове и по седенки;
    юнаци по планините,
    и мъже в хладни механи:
    какви е деца раждала,
    раждала, ражда и сега
    българска майка юнашка;
    какви е момци хранила,
    хранила, храни и днеска
    нашата земя хубава!"
    "Хайдути" Христо Ботев
  • Благодарско, Скити, Зиги! Аз съм от Сливница и тази война е в кръвта на всички, живеещи западно от София - трябва да се слави и помни такъв безмерен героизъм! Поздрави!
  • Много ми хареса този стих. Права е Скити, трябва да се помни и знае. Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...