21.01.2010 г., 12:39 ч.

Славата 

  Поезия » Философска
593 0 6
Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична,
ореол, но без живот!
недостатъчна, не лична –
бърз е тя сърдечен бод!
Славата е безгранична,
химнопесенна, кумир,
вездесъща, канонична,
но... удавена в потир! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
: ??:??