mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Jan 21, 2010, 12:39 PM

Славата 

  Poetry » Phylosophy
550 0 6

Славата е суха плесен

върху стар, тревясал гроб.

Славата е дъжд наесен,

шепа злато в нечий джоб!

 

Тя е горда и себична,

ореол, но без живот!

недостатъчна, не лична –

бърз е тя сърдечен бод!

 

Славата е безгранична,

химнопесенна, кумир,

вездесъща, канонична,

но... удавена в потир!

 

Да се спреш? Да не достигнеш

слава – гръмка висина?

 

По - добре е да намигнеш

закачливо на деня

и безславно, нелогично,

с думи простички, добри,

да й кажеш с такт, прилично:

 

Свърши. Вече си върви!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??