Славата
Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична,
ореол, но без живот!
недостатъчна, не лична –
бърз е тя сърдечен бод!
Славата е безгранична,
химнопесенна, кумир,
вездесъща, канонична,
но... удавена в потир!
Да се спреш? Да не достигнеш
слава – гръмка висина?
По - добре е да намигнеш
закачливо на деня
и безславно, нелогично,
с думи простички, добри,
да й кажеш с такт, прилично:
Свърши. Вече си върви!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
