Славата

Jan 21, 2010, 12:39 PM

Poetry » Phylosophy

596 0 6

Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична,
ореол, но без живот!
недостатъчна, не лична –
бърз е тя сърдечен бод!
Славата е безгранична,
химнопесенна, кумир,
вездесъща, канонична,
но... удавена в потир! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Славата

Искате да прочетете повече?

Random works