Животът се оказа празна урна,
съборена от вятъра по хълма.
Капачето внезапно се търкулна
и фина пепел дробa ми изпълни.
А миг преди пожарът на мечтите
в магическия съд гореше буйно.
Бе светло, помня, някак патетично.
Сега дори и споменът се губи.
© Павлина Гатева Всички права запазени