След...
Обличам делничната си премяна
и бавно сливам се с тълпата.
Навън вали, студено е,
а теб те няма
и може би - това е самотата.
Наоколо е пълно с хора
и всеки свои сънища сънува,
и свои мисли има...
А ми е така самотно...
За мене беше ти готов
морета да преплуваш,
със урагани да се бориш.
Но не!
В море от сълзи
давя се
и тръпчиви думи
на гърлото
присядат...
Нима това е любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
