honesty (Jivka Koleva)
233 337
Jul 5, 2010, 10:43 AM

След... 

  Poetry » Love
529 0 3

  Обличам делничната си премяна

 и бавно сливам се с тълпата.

Навън вали, студено е,

                        а теб те няма

и може би - това е самотата.

Наоколо е пълно с хора

и всеки свои сънища сънува,

и свои мисли има...

А ми е така самотно...

За мене беше ти готов

   морета да преплуваш,

със урагани да се бориш.

Но не!

В море от сълзи

               давя се

и тръпчиви думи

     на гърлото

          присядат...

Нима това е любовта?

© Jivka Koleva All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрено благодаря за коментарите и оценките
  • не не не не ен ен ен ене не еееееееееееее ,лудицата е пълна! пишеш, м?
  • Не бива така, със сълзите си само увеличаваш силата на ураганите! Усмихни му се, и той пак ще доплува!
    Много ми хареса! Само първият ред може би да бъде:
    "Събличам празничната си премяна ..." . Нали, докато той е бил готов за тебе да преплува океани, ти е било празнично!
Random works
: ??:??