Jul 5, 2010, 10:43 AM

След...

  Poetry » Love
752 0 3

  Обличам делничната си премяна

 и бавно сливам се с тълпата.

Навън вали, студено е,

                        а теб те няма

и може би - това е самотата.

Наоколо е пълно с хора

и всеки свои сънища сънува,

и свои мисли има...

А ми е така самотно...

За мене беше ти готов

   морета да преплуваш,

със урагани да се бориш.

Но не!

В море от сълзи

               давя се

и тръпчиви думи

     на гърлото

          присядат...

Нима това е любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено благодаря за коментарите и оценките
  • не не не не ен ен ен ене не еееееееееееее ,лудицата е пълна! пишеш, м?
  • Не бива така, със сълзите си само увеличаваш силата на ураганите! Усмихни му се, и той пак ще доплува!
    Много ми хареса! Само първият ред може би да бъде:
    "Събличам празничната си премяна ..." . Нали, докато той е бил готов за тебе да преплува океани, ти е било празнично!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...