След...
След нощи, празни като скитане
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време,
от дъждове и кал по стъпалата,
в неистовия си галоп към тебе
люлеят гривите си в синкав вятър.
И как след стогодишна самота,
небе без бряг, доплувало от мисъл!?
Била ли съм засята с тишина!?
Преди ръцете ти не помня нищо.
Живяла ли съм зад страха от лудост,
преди да ме посееш в близостта си!?
Разпалена във дланите на юга
сега съм пристъпът на жадно лято.
Почти като във приказка, сред зима,
щурците вън цигулките не пускат,
по върховете на негата свирят,
а вятърът - един отвързан възел
на умълчали се отдавна думи,
сега е техен най-добър приятел.
На юг отнася смисъла на чувството,
където да засели любовта ни...
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време,
от дъждове и кал по стъпалата,
в неистовия си галоп към тебе
люлеят гривите си в синкав вятър.
И как след стогодишна самота,
небе без бряг, доплувало от мисъл!?
Била ли съм засята с тишина!?
Преди ръцете ти не помня нищо.
Живяла ли съм зад страха от лудост,
преди да ме посееш в близостта си!?
Разпалена във дланите на юга
сега съм пристъпът на жадно лято.
Почти като във приказка, сред зима,
щурците вън цигулките не пускат,
по върховете на негата свирят,
а вятърът - един отвързан възел
на умълчали се отдавна думи,
сега е техен най-добър приятел.
На юг отнася смисъла на чувството,
където да засели любовта ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
