„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, хаотично в тях.
Вцепенение ледено с надеждата блудства.
Боже, прости ни лицемерие, суета и грях!
С мерзост наситени, доволни си тръгват...
Очите блуждаят, в погрома вредом оставен.
Капки гнойни от сърцето душите остъргват,
за да ги пречистят, дарят... с миг забравен.
Но редом с дъгата и на нейната височина,
изригва яростта, стаявана дълго, на морето. ...