„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова

СЛЕД БУРИТЕ

Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.

Ужасът вилнее стръвно, хаотично в тях.

Вцепенение ледено с надеждата блудства.

Боже, прости ни лицемерие, суета и грях!

С мерзост наситени, доволни си тръгват...

Очите блуждаят, в погрома вредом оставен.

Капки гнойни от сърцето душите остъргват,

за да ги пречистят, дарят... с миг забравен.

Но редом с дъгата и на нейната височина,

изригва яростта, стаявана дълго, на морето.

Прииждат, обезумели, вълна, след вълна...

в безпрогледност скриват синевата на небето...

Отминават... повлекли със себе си трупове...

отворили рани нелечими в живите сърца...

Тръгват сенки голи и боси по пустите рътове -

от греховност превърнати в безпътни деца.

Не винаги тези бури и убийствени приливи

са родени от реални природни явления.

По-често те са нечакани духовни взривове,

превели душите ни през кървави кръщения.

Падаме и ставаме... Животът казва: „Тръгвай!“

Вървим... носим спомените с преклонение,

пречистени, към светлината поглед обърнали...

Обичта ни прегръща младото си поколение...

19 07 2019