След буря
Събрани тук и облаците на седянка
огромни, черни, предвестници на буря с дъжд
едничко между тях по чудо оцеляло
свило се и онемяло, облаче във форма на едно сърце
Забиха лудо големите камбани
крещяха сякаш „ Бягайте, беда!„
и вятър се изви злокобно
понесъл в своя бяг и жълтите листа
Каква е тази гледка, събрала всичко от света в едно
и слънце няма, облаци стоят пред него
разперили злокобно своите криле
не прегръдка, а смърт вещаят те
Мърморят нещо облаците черни
и думите им падат като град
пречи им единствено сърцето
понесло на гърба си случаен слънчев дъх
А капките от него оживяха
спуснаха се натежали по оцелелите листа
да се слеят, напоят с надежда цялата земя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
