Нямам идея какво е това -
като център на отворена фуния,
като два вида силна обич:
обич от нежност,
обич от копнеж,
как са се вплели заедно -
ширит по ръба на настоящето.
Няма бъдеще вече -
то се всмука в прозрение -
нещо хубаво, от много далеч
идва сега...
И вече
преди всякакво случване
съм много спокойна.
© Ина Костова Всички права запазени