17.08.2005 г., 20:42

След бурята

1.1K 0 0

Улиците прашни и сухи са сега,

Неотмит е споменът от бурята страшна

връща се пак на смъртта дъха

и търси да вземе поредната жертва.

 

Сенките страдат без да заплачат

Всичко с прахта отнесе вятърът

тихи песни от стенания влачат

последни следи от човешкия род.

 

Бурята премина, но като че ли

онова чувство все не минава,

че по-страшното тепърва предстои

И болката все силна си остава.

 

Сенките стенат все толкова страшно

Едва доловима е песента им зловеща

Реки от катран текат по настилката прашна

А слънцето жули ли, жули душите горещо...

 

 

17.08.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...