17.08.2005 г., 20:42

След бурята

1.1K 0 0

Улиците прашни и сухи са сега,

Неотмит е споменът от бурята страшна

връща се пак на смъртта дъха

и търси да вземе поредната жертва.

 

Сенките страдат без да заплачат

Всичко с прахта отнесе вятърът

тихи песни от стенания влачат

последни следи от човешкия род.

 

Бурята премина, но като че ли

онова чувство все не минава,

че по-страшното тепърва предстои

И болката все силна си остава.

 

Сенките стенат все толкова страшно

Едва доловима е песента им зловеща

Реки от катран текат по настилката прашна

А слънцето жули ли, жули душите горещо...

 

 

17.08.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...