След дъжд качулка
Я виж,
навъси се небето.
Ядоса се...
Започна да гърми.
Пороят сe изля
в полето.
След туй се Слънчо
натъкми.
Ядът набързо му
премина.
Небето в синьото
се скри.
Апокалипсисът му
мина...
С усмивка
пак ни покори!
© Христо Славов Всички права запазени