29.06.2010 г., 20:39

След дъжда

608 0 1

Написано след  последното за сезона представление на пиесата "След дъжда"  от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София

 

От две години дъжд не е валял

и хората са сякаш полудели.

В душите им натрупана е кал.

Не може да се каже, че са смели.

 

А всеки има някакви мечти

и всеки има си житейска драма.

Развод, бездетност, сляп нагон - почти

любимци на Фортуна тука няма.

 

И всеки чака със надежда този дъжд,

небесната вода да го пречисти.

Дано внезапно някак изведнъж

негодници, подляри , егоисти

 

да грейнат праведни, измити от дъжда,

да ги разтърси мълния отвътре,

живота си напред да продължат

различни, очовèчени и мъдри.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм гледал пиесата, но съм сигурен, че това тук звучи адски поетично и запомнящо се. Страшно ми допадна! (Ама нека спре да вали малко, че ни удави ) Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...