29 июн. 2010 г., 20:39

След дъжда

613 0 1

Написано след  последното за сезона представление на пиесата "След дъжда"  от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София

 

От две години дъжд не е валял

и хората са сякаш полудели.

В душите им натрупана е кал.

Не може да се каже, че са смели.

 

А всеки има някакви мечти

и всеки има си житейска драма.

Развод, бездетност, сляп нагон - почти

любимци на Фортуна тука няма.

 

И всеки чака със надежда този дъжд,

небесната вода да го пречисти.

Дано внезапно някак изведнъж

негодници, подляри , егоисти

 

да грейнат праведни, измити от дъжда,

да ги разтърси мълния отвътре,

живота си напред да продължат

различни, очовèчени и мъдри.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм гледал пиесата, но съм сигурен, че това тук звучи адски поетично и запомнящо се. Страшно ми допадна! (Ама нека спре да вали малко, че ни удави ) Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...