Ще простиш ли,
аз сама не мога,
(объркано е, знам)
ще позволиш ли
цялата тревога
на теб да я предам?
Не си виновен,
боли от невината,
на тъмно я държа,
вкусът и е отровен,
подслажда я сълзата
след тебе и... дъжда.
04.07.2008г
© Анета Саманлиева Всички права запазени