След дълго тичане
Прегърбиха се думите от чакане,
от викане се заглушиха пистите,
очите ми, слепеещи след тичане
кацат, бели гълъби по покривите.
Зениците, червени от препускане,
се укротиха в птичият ми поглед,
ръцете ми от дългото прегръщане,
сега са литнали крила от спомен.
Душата, вятър летен от жадуване,
в небето синьо е намерила гнездо,
след дълго тичане през дните,
подслон намира, своето место...
Сега съм птица в ширнало небе,
душата ми лети във облаците бели,
ала сърцето пази свойте белези...
за да не повтори отново грешките.
от викане се заглушиха пистите,
очите ми, слепеещи след тичане
кацат, бели гълъби по покривите.
Зениците, червени от препускане,
се укротиха в птичият ми поглед,
ръцете ми от дългото прегръщане,
сега са литнали крила от спомен.
Душата, вятър летен от жадуване,
в небето синьо е намерила гнездо,
след дълго тичане през дните,
подслон намира, своето место...
Сега съм птица в ширнало небе,
душата ми лети във облаците бели,
ала сърцето пази свойте белези...
за да не повтори отново грешките.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
