След финалните надписи...
Тя: Не мога, аз вече не съм такава!
Той: Лъжеш! Знаеш... обичаш ме... липсваш ми...
Тя: Лъжа е... любовта ми към теб потъна в забрава...
Тръгваш ли вече? Не е ли рано?
Какво чакаш? Върви!
Не може ли да те гушна за мъничко само?
Не ми отговаряй! Мълчи!
Казах ти "Сбогом",
но чуй ме: Обичам те!
Защо ме оставяш отново сама?
Не ме ли разбра? Върви си! Заричам те,
да почувстваш малко от мойта тъга.
Ти, клетнико страшен, разчупи сърцето ми
на толкова малки частици,
красавецо мрачен,благодаря за съвета ти
и че научи ме как да обичам!
Омраза ли? Не, любов е това,
но ти сега не ще разбереш,
един ден ще ти призная в съня,
че зад безразличието се крие копнеж...
...По теб!... Как може дори да ме питаш?
Не ми задавай толкоз въпроси!
Върни се отново в ума ми да скиташ,
защото сърцето отиде да проси!
И ако след време отново те срещна,
да ти призная ли за любовта си?
Която прикривам днес с насмешка,
за да откупя от теб гордостта си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ава Всички права запазени
