Feb 27, 2007, 5:32 PM

След финалните надписи...

  Poetry
1.6K 0 6
Той: Върни се при мене... Обичам те!
Тя: Не мога, аз вече не съм такава!
Той: Лъжеш! Знаеш... обичаш ме... липсваш ми...
Тя: Лъжа е... любовта ми към теб потъна в забрава...


Тръгваш ли вече? Не е ли рано?
Какво чакаш? Върви!
Не може ли да те гушна за мъничко само?
Не ми отговаряй! Мълчи!

Казах ти "Сбогом",
но чуй ме: Обичам те!
Защо ме оставяш отново сама?
Не ме ли разбра? Върви си! Заричам те,
да почувстваш малко от мойта тъга.

Ти, клетнико страшен, разчупи сърцето ми
на толкова малки частици,
красавецо мрачен,благодаря за съвета ти
и че научи ме как да обичам!

Омраза ли? Не, любов е това,
но ти сега  не ще разбереш,
един ден ще ти призная в съня,
че зад безразличието се крие копнеж...

...По теб!... Как може дори да ме питаш?
Не ми задавай толкоз въпроси!
Върни се отново в ума ми да скиташ,
защото сърцето отиде да проси!

И ако след време отново те срещна,
да ти призная ли за любовта си?
Която прикривам днес с насмешка,
за да откупя от теб гордостта си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...