След години
Стоя сега в стаята сама,
където прилежно подреден е всеки кът.
Изпълва бавно душата ми тъга,
защото тук съм за последен път.
Огромен сак ме чака пред вратата,
в него са събрани моите мечти.
Наистина ли съм аз жената,
която днес в огледалото стои?
Годините безмилостно минават,
да ги спра протягам аз ръка.
Знам, че не много ми остават,
а сякаш вчера бях на двайсет и една.
Тръсвам нервно посребрелите коси,
пред годините ли аз ще се предам?
Докрай ще изживея свойте дни,
на старостта си няма да се дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Събева Всички права запазени
