След години
Стоя сега в стаята сама,
където прилежно подреден е всеки кът.
Изпълва бавно душата ми тъга,
защото тук съм за последен път.
Огромен сак ме чака пред вратата,
в него са събрани моите мечти.
Наистина ли съм аз жената,
която днес в огледалото стои?
Годините безмилостно минават,
да ги спра протягам аз ръка.
Знам, че не много ми остават,
а сякаш вчера бях на двайсет и една.
Тръсвам нервно посребрелите коси,
пред годините ли аз ще се предам?
Докрай ще изживея свойте дни,
на старостта си няма да се дам!
© Зорница Събева All rights reserved.
