Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
38 136
Jan 23, 2009, 4:52 PM

След години 

  Poetry » Other
830 0 5

Стоя сега в стаята сама,

където прилежно подреден е всеки кът.

Изпълва бавно душата ми тъга,

защото тук съм за последен път.

Огромен сак ме чака пред вратата,

в него са събрани моите мечти.

Наистина ли съм аз жената,

която днес в огледалото стои?

Годините безмилостно минават,

да ги спра протягам аз ръка.

Знам, че не много ми остават,

а сякаш вчера бях на двайсет и една.

Тръсвам нервно посребрелите коси,

пред годините ли аз ще се предам?

Докрай ще изживея свойте дни,

на старостта си няма да се дам!

© Зорница Събева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е!!!
  • Има нужда от още малко подредба, но иначе ми хареса!
    За което - поздрави!
  • Най - много ми хареса тази част, в която представяш раздялата с всичко.
    "Изпълва бавно душата ми тъга,
    защото тук съм за последен път."
    Браво за идеята и за изпълнението!
  • : ))) Не,няма се предвид това.Лирическата героиня няма да се предаде,няма да се отчая,а ще си изживее всичко докато може. Естествено,че няма да спре времето :D
  • Как???Не разбрах финала.Нима времето ще спре?Да не би да са отменили и закона за гравитацията, без да съм разбрал?Гледам през прозореца - никой не лети!
Random works
: ??:??