След изневярата
След изневярата
И този път любовта ме предаде
и забули очите в тъга
отлетя като вятър мечтата ми
и от очите ми заваля.
Колко пъти се кле ти в сърцето си
че обичаш, че искаш... уви.
Не остана надежда след трепета
и жестоко е... Много боли!!!
Като кучета злобни с душата ми
се нахъсаха триста злини
и видения страшни замятаха
в бурни страсти чужди женски коси.
Падам, падам надолу и някак си
все не вярвам, не искам дали
не сънувам кошмар непонятен?
И ще съмне... и пак ще си ти.
Моят ангел. Моето слънчице...
Моето влюбено ведро момче.
Непокълналото мое зрънчице
във отчаяното ми сърце.
Мечтата за щастие моя
и влюбената ми суета
Красотата във дните, пороя
Лудостта и страха от страстта
на телата ни жадни и слети
в лоното на нощта...
От надеждата ни за детето,
което все пак ще родя...
..................................................
Мълчиш... Сега мълчим. Така е!
Пак забулена във самота
Оставам след теб и след края
на една луда, красива мечта...
Кри
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
