След изневярата

И този път любовта ме предаде

и забули очите в тъга

отлетя като вятър мечтата ми

и от очите ми заваля.

Колко пъти се кле ти в сърцето си

че обичаш, че искаш... уви.

Не остана надежда след трепета

и жестоко е... Много боли!!!

Като кучета злобни с душата ми

се нахъсаха триста злини

и видения страшни замятаха

в бурни страсти чужди женски коси.

Падам, падам надолу и някак си

все не вярвам, не искам дали

не сънувам кошмар непонятен?

И ще съмне... и пак ще си ти.

Моят ангел. Моето слънчице...

Моето влюбено ведро момче.

Непокълналото мое зрънчице

във отчаяното ми сърце.

Мечтата за щастие моя

и влюбената ми суета

Красотата във дните, пороя

Лудостта и страха от страстта

на телата ни жадни и слети

в лоното на нощта...

От надеждата ни за детето,

което все пак ще родя...

..................................................

Мълчиш... Сега мълчим. Така е!

Пак забулена във самота

Оставам след теб и след края

на една луда, красива мечта...

Кри