След като те чаках
Ти все още вярваш в любовта,
нима съществуват чудеса.
Мрака бавно встъпил в нощта
изгуби твойта светлина.
Защо да вярвам още в нас,
от любовта ни остана само цигарения фас.
Мечтаеш, искаш да съм с тебе пак,
но недей, виж последния ми знак,
обичам те, но просто далече от мене ти бъди,
не ме докосвай, пази ме, нищо в мене не буди.
Телата ни да бъдат сенки в долната земя,
да има грях, пълна тъмнина,
но там, и не сега...
25.10.2005
нима съществуват чудеса.
Мрака бавно встъпил в нощта
изгуби твойта светлина.
Защо да вярвам още в нас,
от любовта ни остана само цигарения фас.
Мечтаеш, искаш да съм с тебе пак,
но недей, виж последния ми знак,
обичам те, но просто далече от мене ти бъди,
не ме докосвай, пази ме, нищо в мене не буди.
Телата ни да бъдат сенки в долната земя,
да има грях, пълна тъмнина,
но там, и не сега...
25.10.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манчева Всички права запазени
