mary_87 (Мария Манчева) mary_87 (Мария Манчева)
49
Oct 31, 2005, 12:32 AM

След като те чаках

  Poetry
1.2K 0 1
Ти все още вярваш в любовта,
нима съществуват чудеса.
Мрака бавно встъпил в нощта
изгуби твойта светлина.
Защо да вярвам още в нас,
от любовта ни остана само цигарения фас.
Мечтаеш, искаш да съм с тебе пак,
но недей, виж последния ми знак,
обичам те, но просто далече от мене ти бъди,
не ме докосвай, пази ме, нищо в мене не буди.
Телата ни да бъдат сенки в долната земя,
да има грях, пълна тъмнина,
но там, и не сега...
                                            25.10.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0