След края...
Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:
Не съществуват цветове за света, всичко ми се вижда толкова сиво!
Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!
Красотите на природата ме карат да плача,
въпреки тях всичко е празно без тебе сега!...
Постоянно чуваме и чувстваме, как сърцето ни моли
да се обичаме и да се целуваме...!
Постоянно сме наясно - две тела и две души,
свързани в едно, така винаги сме заедно, дори след края:
Приближи се до мен, още веднъж и после пак и пак...,
за да се хванем за ръце...! ...