... След края...
След края...
Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:
Не съществуват цветове за света, всичко ми се вижда толкова сиво!
Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!
Красотите на природата ме карат да плача,
въпреки тях всичко е празно без тебе сега!...
Постоянно чуваме и чувстваме, как сърцето ни моли
да се обичаме и да се целуваме...!
Постоянно сме наясно - две тела и две души,
свързани в едно, така винаги сме заедно, дори след края:
Приближи се до мен, още веднъж и после пак и пак...,
за да се хванем за ръце...!
Предай се на любовта, както преди - сега и завинаги
и остави се да те обичам любими, след края...!
Когато със причини или безпричинно се намирам тука без тебе сега:
Не съществуват цветовете за света, всичко ми се вижда толкова сиво!
Няма ги незабравимите моменти на лудостта, всичко е толкова скучно!
Няма смисъл да обяснявам колко те обичам,ти го знаеш, прошепна ми,
че аз съм твоята красота!...
Постоянно чуваме и чувстваме, как сърцето ни моли
да се обичаме и да се целуваме...!
Постоянно сме наясно-две тела и две души,
в едно, така винаги сме заедно дори след края:
Приближи се до мен, още веднъж и после и после паки пак...,
за да се хванем за ръце...!
Предай се на любовта, както преди-сега и завинаги
и остави се да те обичам, любими,след края...!
Дотогава винаги ще продължим
да се чакаме и да се обичаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
