След края
Моля те, не идвай вече!
Плашат ме твоите очи.
Стой от мене надалече.
От появата ти ми горчи.
Без да те виждам е по-лесно,
а и не ти ли стига това,
че без изобщо да е честно
присъстваш всяка нощ в съня.
Отиде си. Сега си имаш друга
и искам от мен да те изтрия.
Грешката е моя. Аз те лъгах
и искам и въглените да убия.
Това, което имах с теб,
дори да искам да те върна,
не ме спира да вървя напред.
Но не ми давай шанс да те прегърна!
Докосна ли се пак до твойте пръсти,
едва ли ще мога да продължа.
Искам само спомен да са твойте устни.
Остави ме да повярвам, че съм сама.
09.01.2003г.
гр. Сопот
Плашат ме твоите очи.
Стой от мене надалече.
От появата ти ми горчи.
Без да те виждам е по-лесно,
а и не ти ли стига това,
че без изобщо да е честно
присъстваш всяка нощ в съня.
Отиде си. Сега си имаш друга
и искам от мен да те изтрия.
Грешката е моя. Аз те лъгах
и искам и въглените да убия.
Това, което имах с теб,
дори да искам да те върна,
не ме спира да вървя напред.
Но не ми давай шанс да те прегърна!
Докосна ли се пак до твойте пръсти,
едва ли ще мога да продължа.
Искам само спомен да са твойте устни.
Остави ме да повярвам, че съм сама.
09.01.2003г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
