diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25.06.2017 г., 8:58 ч.  

След мен.. 

  Поезия » Друга
597 3 9

След мен...

 

Роден съм в понеделнишко начало.
Ако мога да избирам ден за смърт –
да бъде петък! И под мене ще е бяло –
сатен в ковчега черен. За отвъд.

 

Лодкаря не познавам. Празен джоб.
А цял живот си плащах със монети.
Назаем продължавам и след гроб
в навалица с безсмъртните поети...

 

Не искам да ми хвърляте пари
цветя не ща и някакви пешкири.
Спестете лицемерните сълзи –
покойникът в покоя си умира.

 

Какво да нося в оня свят?
Аз нищо не съм дал, за да изнасям.
Любов, с която не живях –
обичах себе си единствено да мразя.

 

А ти не идвай сред глъчта
ела сама, когато ще е тихо.
Когато е поникнала трева 
сълзи да ми прелееш от очите...

 

Сложи си снимката до моята
клекни до мен и бавно прочети –
написан стих, във който ти се моля
да дойдеш, за да спре да ме боли...

 

Постой над мен. Душата ми те търси.
И две цигари бавно изпуши.
Ако можех жив сега да се прекръстя...
не мога веч'. Ти само ми прости.

 

Ела, когато някога си спомниш...
Разказвай ми за щастие без мен.
Сега ще слушам. Ти ще ми говориш,
защото те обичам, но... студен...

 

Danny Diester
Diester's Poetry
16.06.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива скръб!... Радвам се, че си излязъл от това състояние! Поздравления за красивите стихове, Дани!
  • "...Постой над мен. Душата ми те търси.
    И две цигари бавно изпуши.
    Ако можех жив сега да се прекръстя...
    не мога веч'. Ти само ми прости..."
    Поздравления за този много човешки стих, Дани!..
    Докосваш душата с него!...Браво!...
  • Добре написано! Времето ще те излекува, но както каза Плевелчето дръпни се от ръба. Поздрави!
  • И на мен ми се доплака. Браво!
  • Бррр, вкочаних се! Добре дошли в тая жега )) Харесвам такава черна красота! Браво и този път!
  • Да, беше тъмно и студено и края с неговата фаталност някак красиво ме завличаше в отвъдното.. Има още един два такива некрологични стиха, но всичко е от любов! Сега е бяло, светло и топло... Благодаря за усещанията Ви!
  • Да, понякога и такива усещания носят силните чувства, усетих го! Надявам се бързо за да отскочиш, към другата крайност и да вдишаш живота - пълен с розов въздух .
    Стихът е чудесен!
  • С всяка дума забиваш пирон в душата ми. Абсолютно красиво стихотворение в тъгата и тъмата, от които е родено.
  • Защо ме разплака?! Явно си дълбоко наранен...Преглътни си мъката и ...живей!🔕!!!Убиваш нежно.
Предложения
: ??:??