След мен..
След мен...
Роден съм в понеделнишко начало.
Ако мога да избирам ден за смърт –
да бъде петък! И под мене ще е бяло –
сатен в ковчега черен. За отвъд.
Лодкаря не познавам. Празен джоб.
А цял живот си плащах със монети.
Назаем продължавам и след гроб
в навалица с безсмъртните поети...
Не искам да ми хвърляте пари
цветя не ща и някакви пешкири.
Спестете лицемерните сълзи –
покойникът в покоя си умира.
Какво да нося в оня свят?
Аз нищо не съм дал, за да изнасям.
Любов, с която не живях –
обичах себе си единствено да мразя.
А ти не идвай сред глъчта
ела сама, когато ще е тихо.
Когато е поникнала трева
сълзи да ми прелееш от очите...
Сложи си снимката до моята
клекни до мен и бавно прочети –
написан стих, във който ти се моля
да дойдеш, за да спре да ме боли...
Постой над мен. Душата ми те търси.
И две цигари бавно изпуши.
Ако можех жив сега да се прекръстя...
не мога веч'. Ти само ми прости.
Ела, когато някога си спомниш...
Разказвай ми за щастие без мен.
Сега ще слушам. Ти ще ми говориш,
защото те обичам, но... студен...
Danny Diester
Diester's Poetry
16.06.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
)) Харесвам такава черна красота! Браво и този път!